Slackware Линукс на български

Клавиатурна подредба:

Тъй като на операционната система ще се използва само българска фонетична клавиатурна подредба, настройките бяха зададени общо. Смяната между американска и българска подредба ще става с [ALT]+[SHIFT]. При задействана друга подредба, в случая българска, ще свети светодиода "Scroll" на клавиатурата. В дяла InputDevice с Driver "kbd" бяха добавени следните редове:

 Option "XkbModel"   "pc105"
 Option "XkbLayout"  "us,bg(phonetic)"
 Option "XkbOptions" "grp:alt_shift_toggle,
 grp_led:scroll,altwin:meta_win"

Бел.: данните след XkbOptions са на един и същи ред !

Наличните български клавиатурни подредби са описани във файла "[XKBDIR]/symbols/pc/bg", където [XKBDIR] е "/usr/X11R6/lib/X11/xkb". Възможно е да се използват и подредбите зададени в "[XKBDIR]/symbols/bg", но затова са необходими промени в "[XKBDIR]/rules/{xorg|xfree86}". За значението на grp параметрите виж файла [XKBDIR]/symbols/group, където са добре описани. Виж също kbd(4) и "[XKBDIR]/README.config". Ако потребителите на системата ще използват различни клавиатурни подредби, то се препоръчва използването на командата setxkbmap. Не бе забелязано(!), че след "setxkbmap [параметри]", трябва да се извика още веднъж командата, но без параметри, за да се възприемат настройките. Вероятно това е било проблем при някои от версиите на XFree86, който е оправен. Командата, която задава подредба, съответна на горепосочената обща настройка, е:

setxkbmap -model pc105
 -layout "us,bg(phonetic)"
 -option
 -option "grp:alt_shift_toggle,grp_led:
 scroll,altwin:meta_win"

Бел.: параметрите след setxkbmap са на същия ред !

Командата се изпълнява в пусната X сесия. Забележете, че параметъра -option се среща два пъти. Първия път е без аргументи. Това не е грешка и значението е описано в setxkbmap(1).

Шрифтове:

класическа схема:
В дяла "Files" с FontPath се задават пътищата, оградени в двойни кавички, към директориите съдържащи файловете с шрифтовете. Във всяка директория във файла fonts.dir се описват шрифтовете. Формата е име на файл, последвано от име на шрифт. Пример:

8x13-ISO8859-5.pcf.gz -misc-fixed-medium-r-normal--13-120-75-75-c-80-iso8859-5

Бел.: данните след името на файла са на същия ред !
Името на шрифта се образува от четиринадесет части, всяка от които се предхожда от знака '-' (минус). Имената им, заедно със стойностите от горния пример, са описани в следната таблица:

част стойност foundry misc family fixed weight medium slant r set width normal add style pixel size 13 point size 120 resolutionX 75 resolutionY 75 spacing c avg width 80 registry iso8859 encoding 5

Документация за настройките има в "/usr/X11R6/lib/X11/doc/README.fonts" и страниците от ръководството X(7x), xlsfonts(1), xfontsel(1), xfd(1), xorg.conf(5x). При стандартно качване на операционната система, прави впечатление, че за кирилица има готови само растерни шрифтове -misc-fixed-* и -schumacher-clean-* и са за кодировки iso8859-5 и koi8-r. Шрифтовете в пакета x11-fonts-cyrillic, от Cronyx, също са растерни, като са настроени само за koi8-r. Това е първата колекция от шрифтове с кирилица за X Window, като днес тя няма смисъл да се качва.
С пакета x11-fonts-scale идват и TrueType и Type1 шрифтовете "Bitstream Vera" от Bitstream и Luxi серията ("Luxi Mono"/"Luxi Serif"/Luxi Serif") от Bigelow&Holmes, които се качват в поддиректориите TTF и Type1 на "/usr/X11R6/lib/X11/fonts". За съжаление нито един от тях не съдържа знаци за кирилица.

За да могат да се използват Type1 и TrueType шрифтове в дяла "Module" на xorg.conf трябва да е указано да се зареждат модулите "type1" и "freetype", съответно:

  Load "type1"
  Load "freetype"

След качване на нови мащабируеми (scalable) шрифтове трябва да се извикат командите mkfontscale(1), наследник на ttmkfdir и mkfontdir(1). Използването на тези команди, с примери, ще бъде разгледано по-късно.

fontconfig:
За да се избегне трудностите с настройването при многообразието от TrueType шрифтове, все повече програми, като например KDE, gtk2 (GNOME, XFCE), java2 версия 1.5.x, използват библиотеката fontconfig. Системният настройващ файл, в XML формат, е "/etc/fonts/fonts.conf". Обособени за машината системните настройки, се правят в XML файла "/etc/fonts/local.conf". Потребителите могат да зададат свой настройки в файла "~/.fonts.conf"⁽¹⁾. Формата на файла и действието е описано в fonts-conf(5). Идеята е когато приложението потърси шрифт, например "sans-serif", да бъде върнат най-близкият по списък, от наличните в системата шрифтове. Индекси на поддържаните от "FreeType" шрифтовете в директориите се създават с fc-cache.

Slackware 10.1 идва с "Java Runtime Environment" (jre) версия 1.5.0.01. JRE винаги са съдържали TrueType шрифтовете от серията (фамилията) Licuda на Bigelow&Holmes. След качване на пакета jre-1_5_0_01 може да намерим шрифтовете в директория "/usr/lib/jre1.5.0_01/lib/fonts". Директорията съдържа файл fonts.dir с готово описание на шрифтовете за кодови таблици iso8859-{N}, където {N} e 1,2,4,5 (това е за кирилицата),7 и 9. Тези шрифтове ще бъдат добавени към списъка от директории, в които fontconfig търси. За целта се създава файла /etc/fonts/local.conf със следното съдържание:

<?xml version="1.0"?>
<!DOCTYPE fontconfig SYSTEM "fonts.dtd">
<!--
  /etc/fonts/local.conf
  - file to configure system local font access
-->
<fontconfig>
<!-- Font directory list -->
  <dir>/usr/lib/jre1.5.0_01/lib/fonts</dir>
</fontconfig>

След това се изпълнява командата fc-cache за да създаде или пресъздаде индексни файлове в директориите с TrueType.

Разни:

Директорията с Licuda шрифтовете може да се добави като FontPath в xorg.conf. Проблема е, че тази фамилия не е зададена (описана) никъде другаде освен при fontconfig. Например при gtk 1.2, виж съдържанието на файловете в директория /etc/gtk/, са зададени шрифтове от фамилиите Helvetica и Arial (като Helvetica, но с друго име). Така, че за gtk 1.2 не е достатъчно, директорията с Licuda, да бъде зададена като FontPath. Трябва да се променят файловете в /etc/gtk/, поне тези които ще се използват. Между другото, преди в тази директория, зададените gtk изгледи не бяха с правилни имена. Това създаваше проблеми при използването на кирилица. Сега вече имената на изгледите са наред. Друг начин е да се използва синоними за шрифтовете, които да се опишат във файла fonts.alias в директорията на шрифта. Този начин е по-подходящ, защото предлага общо решение на проблема и не трябва да се променят настройките на приложенията.

С това основните настройки са приключили и може да се премине към изпитания на различните "Windows Managers" и "Desktop Environments".

1. Със знака '~' се означава домашната директория ($HOME) на потребителя.

Съдържание:

1. Начало
2. Езикови настройки
3. Създаване и настройване на потребители
4. Настройване на графична среда X Window (I част)
5. Настройване на графична среда X Window (II част)
6. X Window изпитания
• Български в twm
• Български в fvwm2
• Български в blackbox
• Български в fluxbox
• Български в wmaker
• Български в xfce
• Български в kde
• Български в gnome
• Обобщение
7. Настройване на графична среда X Window (III част)
8. X Display Managers
9. Настройване на графична среда X Window (IV част)
10. Потребителски профил и X Window